ЗА ТИКВАТА И ОЩЕ НЕЩО

Излишно е да казвам, че фантазията на всички се развихря, когато на сцената се яви Нейно Превъзходителство Тиквата :)

Има различни начини, по които можете да я  да приготвите .
Както и да я консумирате, вие ще поемете от лечебните й съставки.
Когато я приготвяте като ястие, предпочитайте задушените или печени варианти пред варените, защото когато я сварите част от съставките остават във водата.

Днес ви предлагам да се насладите на един чудесен и ароматен хумус  с тиква.
Обичам класически хумус с нахут, но и други комбинации с тахан.
А в това чудесно предложение участва и заатар.

Вече се сещате, че основна подбудителка  отново е  Силвена Роу :)

И така, за този дип ще са ви необходими :

450 г печена тиква

4 с.л. зехтин

3 скилидки чесън, счукани

3 с.л. лимонов сок

1 с.л. заатар

3 ч.л. кимион

1 сл. тахан

Тиквата, обелена и нарязана на парчета се овкусява със сол и поръсва със зехтин.

Пече се до омекване.

След като изстине се намачква и се смесва с останалите продукти.

Според вкуса си можете да ги намалите.

Сервира се с любимия ви хляб.

Отгоре по желание може да се поръсят печени тиквени семки.

Тези хлебчета ги правя за първи път и станаха безумно вкусни :)
За тях, друг път ще пиша,  за да не се изморите от четене.

И така, извадете хляба, намажете...
Останалото си го знаете :)

И да ви е сладко!!!


P.S.
Бих искала да напиша рецептата на заатар- а, според Силвена :

2 с.л. риган, или мащерка

1 с.л. майорана

2 с.л. сусамови семена, леко запечени

1 с.л. сумак

1/ 2 ч.л. сол

КИШ С ТИКВА, БЕКОН И СИРЕНЕ БРИ

Тиквата е царицата на есента!

С наситения си цвят създава настроение в мрачните дни,

а с полезните си съставки влияе добре на организма!
Макар че на повечето от нас сигурно ни се иска да имаме от онази тиква, която е закарала Пепеляшка на бала:)

Археологическите находки, показват, че индианците в Мексико са отглеждали тиквата още през 9000-4000 г. Пр. Хр.


Тиквата е враг на свободните радикали.
Заедно със зеленото зеле и морковите е много богата на каротиноиди, които играят

роля в борбата против рака.
Особено силна е защитата срещу рак на белия дроб, на второ място е рака на матката и туморите на дъвкателния тракт!

Тиквата засилва съпротивителните сили на организма, а и играе роля за понижаване на холестерола!

За най-хубави се смятат тиквите с тъмнооранжево сърцевина.

Всяка една страна има своите любими блюда с тиква :

Например в Tyниc ĸaтo мeзe пpeдлaгaт тиĸвeнo пюpe cъc зexтин
и oцeт, чecън, ĸимиoн , xapиca и ĸopиaндъp.

В Mapoĸo в пюpeтo ce дoбaвят мeд и ĸaнeлa и c нeгo ce пoливa пeчeнoтo пилe.

В Италия в Мантуя с тиква се пълнят възхитителни тортелини,
а в Кремона може да се опита превъзходното тиквено ризото.

Турците пържят във фритюрника много тънки парчета тиква и ги сервират с кисело мляко.
Също така правят изумителен десерт от тиква в сироп с натрошени орехи и разбита сметана.

Днес моето предложение е един ароматен киш.
Самото споменаване на киш има асоциация с аромат на масло.

В добавка с бекон и меко сирене усещането е чудесно.

За това, ако до тук е започнало да ви ухае вкусно и сте любопитни, трябва да си приготвите :

Продукти за основата :
 

300 г брашно

80 г настърган пармезан

150 г студено масло

1 яйце

2 с.л. студено прясно мляко

1 ч.л. сол

Замесвате тесто от изброените продукти и оставяте тестото  в хладилника за 30 минути

За плънката :

600 г тиква, обелена и нарязана на парчета

150 г бекон, нарязан

200 г меко сирене Бри, или каквото ви харесва
4 яйца

200 мл сметана*
няколко цели гъби

Тиквата се поставя върху хартия, напръсква се със зехтин, посолява се 

и се поръсва с черен пипер.

Пече се в предварително загрята фурна до омекване.
Беконът също се изпича с тиквата.

Тестото се разстила в тавичка /24-26 см/ с борд, надупчва се с вилица

и се пече за 15 минути при 180 градуса.

Оставя се да изстине.

Опечената тиква се смесва с бекона, нарязаното сирене и се изсипва върху леко запеченото тесто.

Яйцата се разбиват със сметаната и се изливат отгоре.

Върху тях се нареждат гъбите.

Покрива се фолио, температурата се намалява на 160 градуса и се пече 

около час и половина.
Накрая запичате.

Изчаквате колкото можете и...

сервирате!

А чашата с вино нали не сте забравили ?
Ами тогава да ви е сладко!!!

* В рецептата има само 6 яйца,

но на мен само така ми става като печени яйца и за това слагам сметана :)

ГЛАЗИРАНО ПИЛЕ С МЕД И ЗААТАР С ПЮРЕ ОТ КАРФИОЛ

От днес имам още една нова "любов" сред подправките :)
Това е "заатар"!!!!!!!
Кухнята ми ухае чудесно, а ястието, отново от книгата на Силвена попада много високо в класацията !

Заатар може да си направите и сами :

2 с.л. риган, или мащерка
1 с.л. майорана
2 с.л. сусамови семена, леко запечени
1 с.л. сумак
1/2 ч.л. сол
Смесват се всички продукти и се съхраняват в тъмен буркан.

В рецептата става съпрос и за един зеленчук, който е непознат за мен -
известен е като "козя брада" и "овесен корен"/salsify/

Козята брада е вид зеленчук – растение от семейство аs-traceae, което също бива наричано зимно аспержи. Произходът му е от Южна и Средна Азия.
Растението козя брада съдържа натрий, калий, магнезий, калций, желязо, фосфор, хлор, каротин и витамини Е, B₁, B₂, C и PP. Това го прави изключително богат на хранителни вещества зеленчук.

Козята брада има вкус на аспержи, но е по-деликатна.

Козята брада започва да се отглежда като зеленчук-растение през 16-ти и 17-ти век. Преди този период е имало лечебна роля, било е използвано като лекарство срещу ухапване от пепелянка, затова името му е било "билката на усойницата "

Овесеният корен се смята за много ценен зеленчук, заради своя вкус и хранителна стойност. Консумират се корените в жълто-сив цвят.
Съдържа калций, фосфор, желязо, магнезий и витамини A, B₁, B₂, C, E.
Овесеният корен има деликатен вкус на стриди .

В Турция е известен като tekesakall .

Овесеният корен е и декоративно растение – има много хубави декоративни пурпурни цветове.

И така към рецептата:

1 цяло пиле, или пилешки бутчета като при мен
4 с.л. заатар
1 ч.л. кимион
3 с.л. прясно смлян джинджифил
5 с.л. мед
4 с.л. разтопено масло


Аз използвах 2 големи бутчета, не парти, без кожата.
Ако се използва цяло пиле и кожата не е с много подкожна мазнина по ваш вкус я оставете, защото ще се препече и ще има превъзходен вкус.
Всички съставки за овкусяване ги намалих според количеството месо.


Фурната се загрява до 180 градуса.
Всички съставки се смесват добре, поставя се пилето в съд за печене /използвах йенска тенджера с капак/, намазвате го със сместа и отвътре
и заливате пилето със сместа.
Пече се до готовност на месото, като можете  по желание да запечете кожичката накрая.


Пюре :
300 г карфиол
300 г моркови/заместих липсващия корен/
целина от корена, по желание
200 мл прясно мляко
200 мл вода
40 г масло
3-4-с.л. течна сметана
синьо сирене, опция


В тенджера се поставят зеленчуците, водата и млякото /да покрият леко зеленчука, може да се наложи да увеличите количеството течности/.
Вари се до готовност на зеленчуците.
Малко преди да се свали се добавя сиренето.
След това се пюрира с добавяне на маслото.

Сосчето, което остана го поставих в тиган с дълбоко дъно, добавих малко брашно и сгъстих.

При сервиране залях с него!

Ароматът е повече от чудесен.
Насладихме се с удоволствие и на пилето, и на пюрето!


Ами знаете си урока, ако ви допада -
просто го правите и се ....облизвате :)
Да ви е сладко!

ДИП ОТ АВОКАДО, СУСАМОВ ТАХАН И СУМАК

Днес ще ви представя една рецепта от чудесната книга на Силвена Роу 

"PURPLE CITRUS & SWEET PERFUME "

Отдавна бях споменала, че имам 3 от нейните книги, но през лятото не ги използвах.

Както виждате от заглавието става въпрос за използването на една от основните арабски подправки сумак
Тъмно лилавият цвят на узрялото растение е вдъхновил Силвена за заглавието.

Любопитни факти

На древноеврейски сумак означава  червен, на арамейски назовава цвета на стритата на прах подправка – тъмночервен, а немското й наименование essigbaum в превод е оцетено дърво.
Стипчиво-киселият вкус на сумака се дължи основно на две от съставките в подправката: танините и органичните киселини.
Танини има в почти цялото растение с особен висока концентрация в кората и корените. 

Лек за римските патриции

Сумакът е от рода листопадни дървета или храсти Шмак (Rhus), който обхваща около 250 различни вида, разпространени в райони с умерен и топъл климат.
Латинското название на рода (Rhus) има келтски корен и означава червен. Съществуват около 250 разновидности на това растително семейство. Има даже и отровен сумак, който расте край пътищата в Средния изток. Най-разпространен в Европа е видът Rhus Coriaria.
Бил е популярен още в Древния Рим.
Патрициите – любители на гурме преживяванията и прекаляването с храна, го ценели освен заради финия му вкус, и заради диуретичните му свойства.
Сумакът има плодов аромат и цитрусов вкус.
Явно има благотворно влияние върху храносмилането, защото в Средния изток с него забъркват кисела напитка за успокояване на стомашни болки. От друга страна, на места го използват и за намаляване на температурата.

Обича да му е топло, но не капризничи

Сумакът расте в райони със субтропичен или умерен климат.
Произхожда от Средиземно море и Средния изток, където може да бъде намерен и в диво състояние (особено в Сицилия и Южна Италия), и култивиран.
Отглеждат го и в Иран, Западна Азия, части на Арабия и Централна Азия, Северна Америка.
Той е храст или малко дърво, високо от 1 до 10 метра.
Листата му са подредени спираловидно. Цветовете – зеленеещи, сметанено бели или червени,  са разположени в гъсти съцветия, дълги от 5 до 30 см.
Те цъфтят през юни или юли. Плодовете са малки, кръгли, около 5–10 мм в диаметър, черно-кафяви на цвят или червени и покрити с власинки. Стават готови за обиране през септември.
След като бъдат обрани, ги сушат и смилат на прах с пурпурночервен цвят.
Именно той се продава като подправка.
Когато си го купите, трябва да знаете, че можете да го съхранявате далече от достъп на светлина и въздух.

A manger (или за хапване, както казват французите)

Комшиите ни на югоизток и арабите се прекланят пред сумака и почти няма ястие, в което да не го употребяват.
В Средиземноморска Мала Азия и особено в ливанската кухня той е основната подправка за постигане на кисел вкус. 

С него например поръсват кебапа, преди да го изпекат, или пък го забъркват с кисело мляко – за гарнитура пак на кебап.

В Турция и Иран със сумак овкусяват ориза или го смесват с прясно нарязан лук и го поднасят като разядка.

В Йордания е част от много популярна смес на подправки, наречена за'атар (zahtar), която включва майорана, мащерка и риган, сусам, сумак, сол и евентуално малко пипер. 

За'атарът основно се използва за подправяне на пържено месо или месо за барбекю. Хапват го с апетит дори и просто поръсен върху филийка хляб, полята със зехтин.
 
По Средиземноморието се сервира на масата заедно с останалите основни подправки, с които се овкусява всекидневно храната.
При готвене го добавят, за да даде приятна, плодова киселост и лек вишнев цвят на сосове, домашни птици, риба, задушено месо, салати, варени, задушени и пържени картофи, бяло и китайско зеле.
Много е вкусно да го поръсите върху хумус.
Трябва обаче да се внимава с количеството, защото подправката е доста силна.

В Ливан, Сирия и Египет варят плодове във вода с лека есенция от сумак. След това тази вода се добавя към месо и зеленчукови ястия и придава много интересен аромат.
Този метод е бил използван и в Древния Рим.

Доматената подправка

 Че турците и арабите слагат сумак на всичко, е „факт световноизвестен”.
Но ако отидете на сука (открития пазар) и поискате сумак, пъргавият и усмихнат продавач веднага ще ви отвърне: „А, доматената подправка! Веднага, чоджум!“

За арабите салатата от домати е немислима, без да бъде подправена със сумак.
Типични за близкоизточната кухня са „Чобан салата“ (домати, зелени чушки, пресен лук) и арабската салата „Фатуш“ (домати, зелени чушки, маруля, краставици, репички, маслини и запържени кротони), които могат да бъдат пробвани и у нас в многобройните вече турски и арабски ресторанти.
Но без сумак те просто няма да са екзотични, а само някакво побългарено подобие.





И ако след тази дълга презентация все още не ви се е доспало, отворете широко очи, защото следва рецептата.

Казват му арабското гуакамоле, но вместо нахут се използва кадифеното авокадо.
Добавянето на сусамовия тахан и особено сумака, му придават различен и много специфичен вкус.

А добавянето и на някакъв топъл хляб ще ви накара да не можете да спрете :)

2 броя узряло авокадо*
сокът на един малък лимон**
3  счукани скилидки чесън
2-3 с.л. тахан
3 с.л. зехтин
1/4 ч/л/ кимион
1/4 ч.л. канела
1/2 ч.л. сумак
сол

Обеленото авокадо и  лимоновия сок се пюрират.
Добавят се тахана, чесъна и подправките и се смесват добре.
Получава се дип с консистенция на майонеза.
Ако имате черни сусамови семенца го поръсвате преди сервиране.

*този път взех авокадо с кафява, сбръчкана кора.
**сокът  от лимон добавяйте внимателно, зашото и сумакът е с кисел вкус.

Сядате, намазвате хляба и се наслаждавате на един чудесен дип.
Ароматен и с  леко кисел вкус!

А как разяжда...

Ами да ви е сладко!!!!!

ЕСЕННИ УХАНИЯ

Все още ми се иска да имам в заглавието, или в съдържанието, нещо свързано с есента!
Нали не сте си помислили, че тя си отива :)
Та тя още не е започнала на сериозно!


За това и в  днешното ми предложение добавям есента,
макар че ябълките за мен са зимни плодове за сладкиш!
Но ми хареса предложението, което освен силното ябълково присъствие
има и чудесен аромат на канела, която за мен е "огнена" подправка и  сгрява тялото!

Продукти

2 1/2 ч.ч. брашно
1 с.л. канела
2 с.л. бакпулвер
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. сода бикарбонат
225 г масло
1 1/2 ч.ч.кафява захар
4 големи яйца
2 ч.л. ванилия
4- 6 ябълки Грани Смит, обелени и нарязани на кубчета

парченца начупен шоколад /опция/ -
моят беше на LINDT, натурален с касис:)
Чудесен е!!!!!

приготвяне

Загрейте фурната на 180 градуса.
В голяма купа  смесете маслото, захарта, ванилията и яйцата.
Разбивйте  добре. 

Сухите съставки се хомогенизират отделно и се смесват с маслено-яйчната смес.
Не бъркайте прекалено дълго.

Добавете нарязаните ябълки и шоколада и разбъркайте с гумена шпатула.
Изсипете  в кексова  форма / с отвор в средата и  печете около 60 минути
/при проба клечката да е суха :)

Оставете  да изстине, като през това време домът ви  ще ухае на канела :)

Е, след това ви е ясно :))))

Получава се сладкиш, богат на ябълки с много малко тесто между тях.

В оригинала ябълките са 6 и следващият път ще сложа толкова /големи/

Остава да ви пожелая добър апетит и едно, напук на всичко, чудесно,  циганско лято :))))))

ХЛЯБ ПЪЛНЕН С КАШКАВАЛ И ЗЕЛЕНИ ПОДПРАВКИ

От доста време си приготвям домашен хляб и в повечето случаи го оформям като питки,
които мога да съхранявам във фризер.
Този хляб ме изкуши с плънката и начина на оформянето .
Така отново имам отделни хлебчета като всеки съдържа от плънката.

Рецептата е като за обикновен хляб :

4 чаени чаши /от 240 мл/ брашно
щипка сол

1 пакетче суха мая

1 1/2 ч..ч хладко мляко /360 мл

150-180 г чедар сирене /или друго твърдо/

свеж копър, или магданоз

1 яйце с прясно мляко за намазване

Тестото се замесва и се оставя да втаса.

Разделя се на 10-12 парчета.

Всяко се разточва на елипса и в средата се слага от плънката.

Прегъва се на две и с вилица се притискат добре краищата, 

за да не изтича плънката.

Нареждат се в тясна правоъгълна, намазнена форма, леко наклонени

едно след друго.

Тук е показано много добре !

Оставя се да се надигне около 20 минути.

Намазва се с яйцето.

Пече се при 180 градуса до готовност.

Получи се много ароматен хляб.

Направих го с магданоз, но си мисля, че с копър ще е още по-вкусен :)

Похапва се както ви харесва.

При мен беше с маринована херинга и една чудесна салата от зеле.

Салатата има чудесен дресинг от :

майонеза
заквасена сметана

горчица

прясно изцеден лимонов сок

синьо сирене

Дресинга се приготвя, зелето се нарязва, намачква със сол, добавя се настърган морков и червен лук, добавя се дресинга, разбърква се и се оставя 1-2 часа за овкусяване.

Предполагам че ви е сладко :))))

За някои всеки ден е неделя :) 

А на вас хубава нова седмица от мен!

СЕРЕНАДА ЗА ЕСЕНТА

Какво по-хубаво от една есенна серенада :)
Един невероятен звук, който се изтръгва от струните на виолата,
придружен от нежният акомпанимент на оркестъра :)


Звучи прекрасно и сякаш иска да помоли есента да ни дарява по-дълго със слънчевите си лъчи и ярки багри!


И аз реших да изпълня една "сладка серенада" на есента с  ярки, сочни летни плодове, придружени от акомпанимента на един  ароматен ванилов сос :)

И като гледам сякаш има ефект, слънцето ни гали щедро и и сгрява душите.

"Серенадата" е лесна, бърза и вкусна!
Направих я с нектарини и бадеми :

За тестото:


4 яйца
200 г захар
400 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
100 г смлени бадеми
100 г меко масло на стайна температура
100 г мляко

Плънка
 
3-4 нектарини /оригинала е с ябълки/
100 мл ликьор Aмарето


За маслените трохи:

50 г масло
100 г захар
200 г смлени бадеми
2.с.л. брашно
бадемова есенция


Ванилов сос:

400 мл мляко
1 яйце 
2 с.л. захар
2 ч.л. нишесте
1 ч.л. лимонова кора
ванилова есенция

Нектарините се нарязват на филийки и се заливат с ликьора.
Престояват поне 30 минути.


Маслото се разбива със захара до побеляване.
При непрекъснато бъркане се добавят едно по едно яйцата, ванилията, лимоновата кора и млякото.


Брашното се пресява с бакпулвера и се добавят бадемите.
Добавят се към яйчената смес и се хомогенизира добре.

Намазва се с масло и посипва с брашно кръгла форма 26-28 см.
Изсипва се тестото и отгоре се нареждат нектарините.


Маслото за трохите се нарязва и се претрива с брашното, захарта, бадемите
и есенцията.
Поръсват се плодовете с трохите.
Пече се при 200 градуса до готовност.


Продуктите за соса се слагат в съд на огъня и при непрекъснато бъркане се приготвя соса.
След като заври се намаля огъня и се вари до сгъстяване.


Сервира се залято със сос.
По желание може да се добави разбита сметана:)

Предполагам, че музиката още звучи в ушите ви:)
Бъдете сигурни, че навън е още есен, онази златната и слънчева.
Надявам се, че и в душите ви е слънчево.


Да ви е сладко!

ЕЛАТЕ НИ НА ГОСТИ

Така се пее в една песен :)
А аз ви каня заедно с прекрасната Мони, да ни посетите 

в нейния чудесен блог :)
Този път няма да се наслаждавате на  вкуснотийките, които тя ни предлага,

а ще видите какво съм приготвила за гостуването в нейното гостоприемно

виртуално пространство!
И не забравяйте, че е направено с много любов и желание :)
И да ви е сладко!!!!

ЕДНА РАЗХОДКА В КРАЯ НА ЛЯТОТО

Бих добавила и една рецепта с ухание на есен:)

Все още се лутам между сгряващите слънчеви лъчи и мисълта, че есента започна :)
Всички все още се радваме на слънцето, коието приятно гали тялото ни
и наблюдаваме първите признаци на есента с падащите листа, падналите кестени,
цъфналите есенни минзухари, появата на пазара на любимите ми уханни дюли....

В края на лятото предприех една кратка разходка и се насладих на чудесното време
и на едно малко селце в Странджата :)
Насладих се на цъфналите цветя, на сочните смокини, на тишината, на чистия въздух :)

За първи път успях да видя каменната църква в селото, която винаги е била затворена при другите ми посещения.

Тя е построена в средата на XIXв.

 

През 1903 г. по време на Илиндеско-Преображенското въстание е била опожарена с цялото село.

Възстановена е през 1910 г.и е обявена за паметник на културата.

В центъра на селото се намира и конака, който е храм на нестинарите.

Думата конак е турска и означава  къща за живеене,

място, в което се отсяда по-дълго време.

Четириъгълната постройка е ориентирана по посоките на света и бележи сакралния център на територията на с. Българи.

Идеята за коначето е, че това е дом на Св. Константин и в него той отсяда на празника си.

Тук се съхранява свещеният нестинарски тъпан.

В деня на Св. Св. Константин и Елена в двора му се коли жертвено животно за приготвяне на “нестинарския курбан”.

Особена роля играе южната страна на параклиса. Там е направен прозорец и се намира столнината, на която се поставят иконите, за да “почиват”.

В коначето обикновено става “прихващенето” на нестинарите преди играта им в огъня, “обличането” на нестинарските икони и тръгва нестинарското шествие към одърчето на “Св. Костадин”. 

Винаги празника на Св. Св. Константин и Елена се чества на 3 срещу 4 юни  по стар стил и тогава се играе върху жаравата.

  Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци.

Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес. 

“Прихващането” на нестинарите и танцуването в транс в огнената жарава под звуците на нестинарския тъпан са уникални за Европа. 
Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на Св. Константин, мълвят молитви за здраве и опрощение, а понякога пророкуват бъдещето за селото и за света. 
Овладени от “Господева сила”, нестинарите отключват свещени пространства, където влизат в най-истинното общение с Бог. 

Селото в момента има не повече от 80 жители.

Преди сутрин се събуждах от кукуригането на петли ,
а сега и това не се чува!
И е толкова тихо и спокойно...
Чудесно за почивка с приятели, на сладка приказка,  на запалена скара и прекрасния аромат, 
който се носи от нея!

Сега набързо искам да ви споделя един друг аромат, който се разнесе днес у дома -
този на дъхави дюли.

Естествено, че ги сготвих с телешко, с добавка на ароматни подправки
  
0. 800 г телешко, нарязано на парчета
1 глава лук, ситно нарязан
3-4- скилидки чесън, нарязан
1 ч.л. канела
1 ч.л. джинджифил на прах
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сол
1/4 ч.л. лют червен пипер
черен, или бял пипер на вкус
2 с.л. масло
2 с.л. олио

Продуктите се слагат в тиган с дебело дъно до леко покафеняване на месото.
След това се изсипват в тенджера под налягане, заливат се  с 3 ч.ч. вода и  се готви
до готовност на месото.

3 големи дюли се нарязват на резени поставят се в тиган на огъня, добавя се 
1 ч.л. захар, малко вода и се вари до омекване на плода.

След това се отцежда водата, като се запазват 3-4 с.л. от водата.
Към тази вода се добавят 3-4 с.л. от бульона на месото,
2 с.л. масло, 1 с.л мед, 1 с.л. захар, 1 ч.л. канела и щипка сол.
С тази смес се заливат дюлите и се слагат на котлона  и при внимателно
разбъркване се глазират.
Знаете, че дюлите имат пектин и соса се желира.

След това.....ами след това се сервира, сипвате си чаша вино....
и няма спиране :)
 
Ама в последното си знам, че сте сигурни.

Много дълъг стана този пост и за тези, които са стигнали до края казвам
"Наздраве" и се насладете на аромата на започващата есен!

•