Мислех си за нещо с лапад през седмицата / след тези обилни похапвания по празниците/
Първо си мислех за суфле, но после реших към това да прибавя и пилешко и се получи нещо много приятно!
Като казвам "суфле" може би някой няма да го приеме, защото нямам специален съд за суфле,
но иначе го правя, според мен , по класическата рецепта за суфле.
Ако искате да го опитате са ви необходими:
Пилешко месо / при мен долни бутчета - сварени и обезкостени/
30-40 г масло за задушаване
лапад / при мен 4 връзки/
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън
30 г масло
3 с.л. брашно
300 мл от пилешкия бульон
3 яйца, разделени
1 ч.л. песто,
или пресен джоджен
сол
ч.пипер, или бял
Очистеният и нарязан лапад се задушава заедно с нарязаните лук и чесън с в маслото до омекване.
Пилешкото месо е сварено предварително и нарязано.
Приготвя се бешамел от маслото, брашното и бульона, добавят се един по еди жълтъците, при непрекъснато бъркане.
Смесват се в съда, в който ще се пече.
Добавя се пестото, или нарязания на ситно джоджен.
Разбитите на сняг белтъци, се добавят много вниматело към сместта и се разбъркват.
Поставя се в предварително загрята фурна и се пече /знаете, че надига като кекс и за това белтъците се разбъркват внимателно/.
Похапва се с удоволствие.
Аз избрах да му правят компания -пресен чесън и многозърнест хляб, който правих в машина.
Стана много вкусно и смятам, че и на вас ще ви хареса.
И тук е мястото да добавя някои
неща за себе си, за да отговора на поканите на
Мира и
Ирина
От известно време се отправят покани към всеки от нас да разкрие /малко или повече себе си в по-различна светлина от тази свързана в случая с рецепти/
Трябва да ви споделя 10 неща, които ме правят щастлива.
Да ви кажа 5 неща, които не знаете за мен
Да посоча линкове към 5 сайта /т. е. да хвърля ръкавицата към някои от вас, за да разкажат за себе си/
За мен
щастието е относително понятие.
Това е нещо, което те кара да се чувстваш жив, на мига, когато забравяш проблемите си, когато си удовлетворен от себе си; с две думи, когато попадаш в друго измерение:)))
Естествено, че си щастлив, когато обичаните от теб хора се чувстват добре,
и е естествено това са най-близките ти - семейството.
Животът ми така се разви, че за мен хората, заради които съм живяла и живея, на които давам това на което съм способна, са децата на моята сестра, моите племеници.
Животът ми, откакто са се родили се ръководи от това да им дам цялата си обич, да ги насърчавам, подкрепям, възпитавам според това, което са ме учили моите родители/макар, че то не винаги е подходящо за днешно време/
Радвам се, че те израстнаха много стойностни, добри деца, с добро образование и реализация, и нито за миг не съжалявам за направеното.
Те го оценяват и уважават.
Имах прекрасната възможност да живея за себе си, като егоист.
Но по моите представи, когато се обърна назад, няма да видя нищо съществено!
А сега се оглеждам в очите на малкия сладур на племеницата ми, за който не съм предполагала, че така ще обърне живота ми, че ще забрявам всичките си проблеми, когато те прегърне и извика : "Много те обичам ", когато си тръгва.
Всичко останало, което ме прави щастлива са отделни мигове, които са свързани с моменти, които те карат да се "кефиш" - музика, филм, хубава книга, прекрасен стих, в който се оглеждаш,
цъфналото цвете през пролетта, залезът, приятна вечер с приятели, с които имаш общи интереси, опитвайки вкусна храна и отпивайки чаша хубаво вино...
Не на последно място е общуването с вас чрез този блог, където съм далеч от мисълтта да ви "шашна" с висша кулинария.
Но да видя, че вие сте отделили време да прочетете и отговорите на написаното ми доставя невероятно удоволствие :))
Толкова много дребни неща ни карат да се почустваме различно и да искаме мигът да не свърши!
Това, което
не знаете за мен /понякога и аз не знам добре себе си/ :
-Свирила съм професионално 8 години на пиано, което породи любовта ми към класическата музика.
- Обичам да плета на две куки .
- Обичам да разглеждам списания за вътрешно обзавеждане /и си мисля, че щеше да е прекрасно да се занимавам с това/
- Голям инат съм, но дано да е градивен /да съм упорита в постигането на нещо позитивно/
С годините усещам, че ставам по- остъпчива, уважавам чуждото мнение и постижения/
-Имам добро чувство за хумор / някои са го усетили/, но понеже не се познаваме добре понякога в коментарите си съм по-предпазлива.
Не съм предполагала, че мога да напиша толкова неща - не съм от приказливите.
Е, това е една част от мен...
Тук е мястото да отправя покана /да хвърля ръкавица/ към:
Зори
Диани
Мария
Ondine
La Martinia / на която съм обещала да напиша нещо и не съм забравила/
Даниела
Старая се да не повтарям имена, които са поканени, за да се поканят повече хора.
Очаквам споделеното от вас...
