ЯПОНСКИ ЧИЙЗКЕЙК

Сигурна съм, че няма човек, който да не обича чийзкейк.

Опитвала съм всякакви разновидности :)
С изпичане, със желатин и без изпичане, с класическа 
подложка от бисквити и масло, с домашно направени бисквити, 
с подложка от белтъци и ядки, която  ми е любима...

И докато за един класически чийзкейк като "Ню Йорк", например 
за спойка се използва сметана, в днешното предложение тази 
роля играе малко брашно, царевично нишесте и яйца.
Текстурата е лека и малко като дунапрен, както и на вкус не е 
много сладък.

Лек, ефирен и оформен като кейк "зебра", това е една приятна
компания на ароматното ви кафе.
 

По желание може да се покрие с любимото ви сладко. 

Продукти :

250 г крем сирене
60 г масло
100 мл прясно мляко

6 жълтъка
40 г брашно
25 г царевично нишесте или брашно
1 с.л. лимонов сок

6 белтъка
150 г захар
4-5 с.л. какао

Крем сиренето, маслото и млякото се слагат в купа на водна баня, 
докато се разтопят.
След като се свалят от огъня се добавят жълтъците, брашното , нишестето
и лимоновия сок.

В отделна купа се разбиват добре белтъците на пяна и се добавя постепенно
захарта.
Разбива се до получаване на меки връхчета.
Двете смеси се смесват внимателно със силиконова шпатула,за да не влезе много въздух.
Разделят се на две части.
Към едната се добавя какаото и се хомогенизира добре.

В намазана тортена форма 22 см се изсипват последователно 
от двете смеси както се прави при кейк "зебра".
Формата от външна страна се опакова добре с алуминиево фолио, 
за да не проникне вода при изпичане.

Фурната е загрята до 160 градуса.
В по-голяма тавичка се поставя вода, слага се формата с кейка
и се пече около 55 минути.
Фурната се изключва, отваря се леко вратата и кейка се оставя още 10 минути.

Заради малкото количество крем сирене този кейк е много лек като вкус.

Един божествен кейк!

Готово ли ви е кафето?
Да ви е сладко!!!!!

РИЗОТО С ПЕЧЕН ЧЕСЪН, ПИЛЕ И ПАРМЕЗАН

Обичам ризото в различни комбинации!
Това предложение ме плени с усещането,
че печеният чесън ще придаде по-различен вкус !
Не само не се излъгах, но  присъствието на аромата на
чесъна  се оказа невероятно .

Едно дискретно и много различно усещане за чесън !

А ризотото с кремообразната си консистенция би задоволила 
всеки, който му е почитател.

За това вълшебно удоволствие използвах :

2 пилешки бутчета, мариновани *
1 1/2 ч.ч. ориз
4-5 ч.ч. пилешки бульон
4-5 с.л. /60 -70 г/ масло
1 глава сладък лук, нарязан
1 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. замразен грах, размразен
1 ч.ч. настърган пармезан, или друго твърдо сирене
2 глави чесън, печен**
сол, пипер за овкусяване

** За печения чесън:
Горната част на главите се изрязва, така че да се виждат скилидките.
Външните излишни люспи се отстраняват.
Поставят се във фолио, поръсват се със сол и зехтин,завиват се
и се пекат в силно загрята фурна за около час.

* Марината за бутчетата :

соев сос
горчица
бяло вино
зехтин
оставят се за една нощ

Маринованите бутчета се подсушават и се сваряват за 10 минути .
Изваждат се и се обезкостяват.

 В 3 с.л.масло  се задушава лука, добавя се виното и след като се абсорбира се 
добавя ориза.
Разбърква се добре, докато стане прозрачен.
Започва да се добавя бульона, чаша по чаша, като за ризото.

През това време се махат обвивките на изпечения чесън,затопля се 1 с.л. масло
и се добавя чесъна.
Намачква се с вилица и се оставя настрани.

Малко преди оризът да е готов се добавя размразения грах, настърганото сирене и кремообразния чесън.
Добавя се и една чаша бульон.
Готви се до пълното усвояване на бульона и готовността на всички продукти.

При сервиране се добавя още пармезан и по желание, магданоз.
* Бутчетата може и да не се мариноват и варят.
Но така си направих бульон, който имаше чудесен вкус от съставките на 
маринатата.

Всичко ухае чудесно, наливате си чаша вино и се наслаждавате на невероятния
вкус!

Да ви е сладко!!!!

НАЙ-ВКУСНАТА ФОКАЧА С ПАРМЕЗАН

Нямам голям опит в правенето на фокача :)
Но това е едно от най-вкусните неща, които 
съм похапвала!
Направих я днес и изчезна толкова бързо....

Предлагам я  и на вас !

Продукти:

400 г брашно
200 мл топла минерална газирана вода
1 ч.л. /от мерителните към хебопекарните/,  5 г суха мая,
или 15 г свежа мая
2 ч.л. сол
1 1/2 ч.л. захар
2 с.л.* зехтин
50 г настърган пармезан

Ако използвате свежа мая я разтваряте във водата и захарта 
и я оставяте да шупне.
Ако използвате суха, се добавя към брашното.
Аз използвах хлебопекарната и суха мая.
*Добавих повече зехтин, а ми остана от брашното.
Не разбрах защо се получи така, но тестото стана чудесно.
След замесване се оставя за около 30 минути да се надигне.

С ръце се оформя кръг с диаметър около 30 см върху дъска, или хартия,
поръсени с брашно.

Загрява се фурната на 240 градуса и вътре се поставя тавичката, в която 
ще печете.
След като втаса правите с пръсти дупки отгоре и посипвате със 2 с.л. зехтин и 1 с.л. вода.
поръсва се по желание с още малко настърган Пармезан.
Плъзва се внимателно в нагрятата тавичка и се пече около 20 минути.
През стъклото на фурната се вижда как фокачата се надига, като образува балони :)
След изпичане се изважда, въоръжавате се с малко търпение, за да изстине и ....
се напада :)

След 10 минути ще трябва да правите нова :)

Да ви е сладко!

Тук се изкушавам да ви покажа тутманика на Дани!
Става чудесен!!!!!
Опитайте го!

ОСО БУКО /OSSO BUCCO

Сигурно сте чували за това ястие, а и опитвали.
Става въпрос за италианско национално ястие от топящо
се в устата задушено месо от телешки джолан и богат доматен сос.
След кратка справка в нет-а  намерих "моята рецепта", която предполагам
не ви изненадва.
Избрах едно богато съчетание на основни продукти, подправки и смесване на различни вкусове.
Резултатът е невероятен за което допринася и специфичната "поръска",
която ми става любима като допълнение и към салати.

Продукти :

800 г телешки джолан , нарязан на парчета
в оригиналната рецепта е с кокал
и парчетата са нарязани напречно
1 глава лук
2 моркова 
1 пащърнак
2-3 скилидки нарязан чесън
60 г сушени кайсии
60 г сушени сини сливи без костилка
100 мл бяло вино, или сух вермут
400 г нарязани домати, пресни, или консерва
250 г малки лукчета
телешки бульон
щипка куркума
сол
черен пипер
6 с.л. зехтин
2 с.л. брашно

За "Гремолата"

кората на един лимон
1/2 връзка нарязан магданоз
2 скилидки счукан чесън
2 с.л. запечени кедрови ядки
малко зехтин
Приготовление:
Парчетата джолан, добре подсушени 
се овалват в брашното, изтупват се добре и се поставят
в загрятия зехтин, докато покафенеят леко от двете страни.
Изваждат се.
В същата мазнина, ако е необходимо се добавя още, се 
сотира лука за около две минути,  добавят се и останалите зеленчуци 
и се сотират още 4-5- минути.
Добавя се виното и се оставя да се редуцура на половина.
Сместа се изсипва в гювеч, добавят се
бульона, доматите и 
подправките.
Всички продукти трябва да са добре покрити.
Поставя се в загрята фурна и се "забравя" за поне час на
не много висока температура.
Когато месото поомекне се добавят лукчетата и сушените плодове
и се готви до готовност на всички   продукти.

През това време се приготвя "гремолата" като се смесват продуктите
и се овлажняват  с малко зехтин .

При сервиране се слага от сместа с месото и се поръсва с гремолата.

Сервирах с ризото по "милански".

Усещането за вкус е неустоимо и има опасност от преяждане.

Опитайте и няма да съжалявате.

Да ви е сладко !