ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ С ПЕЧЕНО КАКАО

Предлагам ви един от серията шоколадови сладкиш без брашно.
Има една малка особеност тук, а именно печеното какао.
Обработено по този начин,преди да се добави към продуктите, какаото
придобива по-концентриран аромат.
Това придава едно по-плътно усещане за шоколад :)

Шокохолиците ще ме разберат.

Иначе това е един от лесните и бързи сладкиши.

ПРОДУКТИ:

70 г какао
6 големи яйца
200 г бадемово брашно, при мен са смлени бадеми
220 г пудра захар
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода бикарбонат
ШОКОЛАДОВА ГЛАЗУРА

1 ч.ч. млечна сметана
200 г черен шоколад, 70 % какао

Фурната се загрява на 150 градуса.
Какаото се поставя върху хартия за печене в тавата на фурната,
като се разстила равномерно.
Пече се  около 1, 5 часа, като се разбърква на 20 минути.
През това време цялата кухня ухаеше на какао :)
Оставя се да изстине.

Яйцата се разбиват със захарта.
Добавят се какаото и бадемовото брашно, разбъркани с бакпулвера и содата.
Хомогенизира се добре и се изсипва във форма, 22 см, покрита с хартия за печене.
Пече се при 180 г,  30-40 минути*
Оставя се да се охлади, преди да се извади от формата.

За глазурата загрява се сметаната, но без да заври.
Сваля се от огъня, добавя се начупения шоколад и се разбърква до пълното
му разтапяне.
Охлажда се и се нанася върху сладкиша.


Удоволствието при консумация е невероятно, ама вие си знаете.
Вкусът е много наситен, шоколадов /оставаше и да е друг /

*При това изпичане краищата на сладкиша се изпекоха много бързо и си мисля,
че трябва да слагам алуминиево фолио и около ринга на формата, както правя при чийзкейк.
За по-равномерно разпределяне на топлината :)


Ами да ви е сладко и не чакайте много, а го направете!

ПОРТО И ПОРТВАЙН

Няма начин да  посетите Порто и да не опитате Портвайн.
Една от емблемите на този харизматичен град.

Вече съм казвала, че в градовете, разположени на река има някаква магия.

Порто е една невероятна симбиоза между история и съвременност.
Разположен е на северния бряг на река  Дуоро, близо до устието ѝ с Атлантически океан.
Намира се на 300 км от Лисабон.
Реката е тясна и има много и красиви мостове.
Градът е много красив, разположен на хълм и има много места, откъдето да го погледнеш от високо.
Сградите са цветни, с невероятни червени покриви, погледнати отгоре.
Улиците са тесни и криволичещи.

При нашето посещение, Порто не беше много дружелюбен :)
Валеше дъжд, беше мрачно, но това не ни развали усещането
за нещо красиво, което си струва да се види.

А и първата ни спирка беше едно от многото места, в които се произвежда
популярния Портвайн.

Традиционните любители на качествените напитки,  англичаните, не можели да си доставят любимите вина, когато воювали с Франция, поради което се насочвали да пазаруват към по-отдалечената Португалия. Те още преди 400 години разбрали, че при транспортирането до Острова виното не се разваля, ако се „консервира” с агуардиенте – местната ракия. Първоначално добавяли стабилизатора след края на ферментацията, но постепенно открили, че то става по-добро, когато тя се прекрати. Идеята е остатъчната захар да увеличи градуса на напитката. Така в началото на ХVІІІ век се оформя стилът портвайн, познат и до днес.

През пролетта виното се премества по вода с традиционните лодки ребелос в складовете на търговците на южния бряг на Доуро в самия център на града, където по-умереният климат е добър за отлежаването.
Само малка част от портвайна остава по горното течение на реката, тъй като се смята, че летните температури му придават специфичен препечен вкус.
Зреенето на напитката протича за по-дълъг или по-кратък период от време по два класически начина: в традиционни бъчви или в бутилки.

Има бял и червен Портвайн.

White Port e произведен от бяло грозде. Отличава се със златист цвят и по принцип е почти сух или сладък, за което се ориентираме по надписа върху етикета.

Ruby Port е най-разпространеният и достъпен портвайн. То е младо, плътно вино от различни реколти, отлежавало в бъчва и обикновено се продава след като стане тригодишно.

Tawny ports са сладки или полусухи и най-често се консумират като десертни вина. Имат златисто-кафяв оттенък и вкус на ядки.

Белият Портвайн е идеален аперитив, едно виноо за ценители, което има много специфичен вкус и не е толкова сладко.

Ароматните червени и сладки портвайни са за  финал на вечерята със сладкиши, солени бисквити и ядки и/или сирена. Тъмните стилове също се сервират в края като дижестив.

Дегустацията беше страхотна.

Първо се насладихме на бялото вино.
Сервира се в чаши като лале, високи, за да има възможност да се разгърне и усети аромата.

Червеното вино е невероятно.
Отпиваш, задържаш глътката в устата си и постепенно преглъщаш.
Усещаш аромат на лято, на сини сливи, на ягоди, на костилкови плодове, както и на самите костилки.
След преглъщане се разлива толкова приятно усещане, че няма как да не искаш още ;)

Нашата екскурзоводка тук  беше с руски произход и ни даде много богата информация за виното, видовете и производството му.

Е, малко ни учуди когато каза, че втората глътка се пие поне след половин час, защото било силно вино :)
Ние нямахме толкова време и бързичко му се насладихме.
Опитахме 10 годишно, отлежало...

След тази наслада и след като се заредихме от магазина с вино, разходката в града беше вече различна.

Сякаш мрачното време не ни дразнеше....

И за къде без фадо в Португалия!
Прекрасна музика!

И един прекрасен шоколадов сладкиш за завършек на вечеря с приятели и Портвайн, макар че бих заложила на сирена, поширани круши със синьо сирене, или с печени кестени :)
Сладкишът, в друга публикация :)

ПОРТУГАЛИЯ

Няколко пъти започвах да пиша и нещо не ми се получаваше!
Мога да разказвам дълго за това, което почувствах и видях, но не
мога да го опиша :)

Този път, за разлика от Лондон, обиколих на доста места и сякаш мислите ми са
по-хаотични.

Влизайки в Португалия, виждаш на пръв поглед е една спокойна страна, с много лежерни
хора, които сякаш за никъде не бързат, хубави пътища, много красива растителност,
невероятни фасади на сградите и  много цвят по тях, което ти създава допълнително настроение.

Сградите тук имат една "упадъчна" аристократичност, за разлика от тези, които видях в Мадрид, където бяхме около 4 часа на връщане.
В Мадрид усещаш невероятен аристократизъм, което поне мен ме кефи :)

Видях исторически места, за които няма да пиша, чух много богатата история на
тази страна с много възходи и сривове в развитието си, в един момент обърках имената
на владетелите, защото всичко се въртеше около Педро и Жоао, но това няма значение :)

Ще ви покажа това, което ме е впечатлило като визия, макар че този път правих по-малко снимки, защото предпочитах всичко да "поглъщам" с очи.

Започвам със снимки от Лисабон, който е разположен на 7 хълма и всички улици имат

наклон към река Тежу, която се влива в Атлантически океан в района на града.

Улиците са много стръмни, на места са под ъгъл 45 градуса и там се кефиш с един трамвай.
Пищни, криволичещи, покрити с прекрасна настилка от малки павета в два цвята, които
съществуват от 200 години.

За сградите е характерна облицовката с много красиви, кахлени цветни плочки, които могат да бъдат рисувани както пожелаеш.
Наричат се "азулейжу".
Прозорците на тези сгради приличат на картини с рамки.
Сградите в 90 % нямат балкони, но пред прозорците, в долната им част имат первази от ковано желязо, където майсторите са си развихрили фантазията!

През реката се минава по два моста, като  този на долната снимка е новият им мост
"Васко да Гама", най-дългият в Европа, 17 км, като 10 км са над водата.
Много ефирна и красива конструкция,





Централната улица на града е с едни от най-впечатляващите сгради.
Наричат я  лисабонското "Шан-з-елизе.
Тя започва от  прекрасния парк, кръстен на английски крал Едуард VII, от който се открива прекрасна гледка към реката.

Една разходка  с екзотичния трамвай,с който се изкачваш на място, от което виждаш
града от високо

На тази снимка се вижда сграда, която е оцеляла при земетресението,с последващо цунами през 1755 г.
Градът е бил сринат и залят.
За това и улиците след това са направени с наклон към реката.

С другият атрактивен трамвай N28  се отива до крепостта "Сен Жорж", от която се вижда града като на длан.
Едно от най-красивите места в града!

Слизането от крепостта, трябва да е задължително пеша.
Трябва да сте с много удобни обувки, но си е емоция.
Да седнете за чаша бира в едно малко, но чудесно заведение и да продължите :)

Краят на първия ни ден завърши с една чудесна разходка с един рейс"амфибия"
Рейсът има въздушни възглавници, с които се "приводнихме " в реката, а после влязохме и в океана :)

Виждам, че имам снимка и на една полицейска кола, която е електромобил.
Използват и такива като такси.
Почти като у нас ;)

В крепостта има указано място коя стена да използваш по съответното предназначение :)
Не може където ви харесва ;)


И не мога да не ви покажа най-известните сладки в Лисабон "Пастел де Белейн"
Магазинът от 160 години се намира в западната част на града, квартал Белейн.
Това са едни кошнички, пълнени с яйчен крем и още нещо, което си е тайна.
Много са вкусни :)

Оставям ви до следващата разходка, която ще бъде в Порто.
Естествено ще опитаме и Портвайн, ароматен с дъх на лято и плодове!
Е, аз вече го опитах :)