ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Програмата ни за този ден се разви спрямо дъждът, който валеше!

Е, валя цяла нощ и правеше компания на фонтанчето в двора, което
озвучаваше съня ни през цялото време :)

Затова на сутринта решихме да започнем от място, което е затворено, за да излъжем времето.

Тук отварям една скоба, за да кажа, че нямахме провален ден заради дъжда.
През това време у нас времето е било много по-лошо, плюс едно земетресение.
Носихме си и едни много хитри дъждобрани, които раздават при големи концерти на открито и които са страшно удобни :)

Така решихме и отидохме в "Хародс".
Да го обходите е все едно да разгледате Британския музей.
Най-известният в света универсален магазин е огромен.
Разполага с 300 отдела на 7 етажа и се простира на огромна площ.
Отвън на мен сградата не ми направи някакво впечатление.

Естествено когато нощем е осветена от 11000 лампи е по-впечатляваща.

Интериорът определено прави впечатление.
Много пищно стълбище, изящни парапети, мозаечни фризове и плочки
в залите са хранителни продукти, за нещата, на които ви се спират очите.

Много богати зали за сладки, шоколад, чай, бонбони с марката на "Хародс"
ще ви понапълнят очите.

.


Залата за риба и морски продукти е впечатляваща с красивите пауни, цветни плочки,
невероятен избор и на шампанско :)

Естествено ще се нагледате на дрехи от висшата мода, чанти и аксесоари.

Мен ме впечатлиха красивите и функционални мебели.

След като излязохме навън се отправихме към следващата спирка :
"Оксфорд стрийт", улицата с много магазини.

Не съм любител на ходенето безцелно по магазини и явно, че времето знаеше това.
Когато излизахме от метрото отново заваля.

За наша радост, след като постояхме в едно кафе дъждът спря :)

От там започна една чудесна разходка.

Бяхме се отзовали в близост до работното място на моя племенник, което е в сърцето на града.

Това са едни прекрасни сгради, които служат за офиси на много известни фирми и които впечатляват с красивите си цветове.

От там тръгнахме по една толкова тиха уличка, изпълнена с красиви сгради и добре аранжирани витрини.
Тя ни отведе до едни "7 кьошета", от които тръгваха също такива тесни улички :)

Ако имахме време бихме се разходили с удоволствие.

Преминахме през любим магазин за кафе, от който ми носят мляно кафе и какао.

Кафето е от различни сортове, пече се и се смила там, в зависимост от това в какво го приготвяш - в кафе машина, кафеварка.....
Ухае прекрасно и винаги има много хора...
От тук можеш да стигнеш до "Трафалгар", но ние избрахме друг маршрут!

В непосредствена близост в този район  се намират се намират Сохо и Чайнатаун.

До преди 30 години Сохо е бил един от най-разпуснатите райони.
Хората остават с впечатлението, че обитателите му никога не спят.

Постепенно редовните му обитатели са били принуждавани да се преместят, а имотите са се превръщали в ресторант,или офис.

Китайският Сохо се намира от южната част на "Шафтсбъри авеню".
Под почти всички високи и тесни къщи в Чайнтаун има магазин, или ресторант.
В този район, китайците са запазили майчиния си език и  има много специфична атмосфера.
Това са цветните червени фенери,  порталите в червено и златно и типичните китайски пагоди, както и колоритни витрините с висящите глазирани патици.

Небезизвестното "Шафтсбъри авеню" разделя Сохо на две ясно разграничими половини.
Тази улица е гръбнакът на лондонския театрален район.
При построяването му през Сохо са били преместени около 3000 души.
В наши дни можете да се насладите на красивите театрални сгради.

Тук искам да кажа и нещо за площадите на Лондон.
Това е много важна част от градоустройствения план на града, който подхожда на
английската социална система, на любовта към градините и на чувството за ред.
Повече от 150 площада са пръснати из Централен Лондон.
Първоначално площадът е с порта и е охраняван.
Живущите в околните сгради са имали ключове за градината - все още е практика за някои от площадите.

Иниго Джоунс, любимият архитект на Чарлз I, създава първо площад "Ковънт Гардън".
В Сохо ще видите площад Сохо, Soho Square, в чиято градина се намира паметник на Чарлз II, която свидетелства за благородния произход на квартала.

Това е бил Кралския площад, един модерен за времето си адрес.

Сега градината на площада е заобиколена от офисите на известни филмови и рекламни агенции.

Това долу на снимката е офисът на Twentieth century fox film :)

Надявам се да сте се насладили на цветните и красиви места.

ДЕН ТРЕТИ - ЕДИН ПРЕКРАСЕН РАЙОН

Днешната разходка продължава в един район, който много ми допадна и в който успях да се върна отново.
Преживях чудесни емоции, свързани с платната на любими художници., с красиви
сгради и красиви улици.

Това долу е входът към Бъкингамския дворец, но за него и срещата с Кралицата в друг пост :)

Разходката започна от площад "Трафалгар".
Този малък район е откъснат от реката и парковете и има малко значими обществени сгради.
Въпреки, че площадът винаги е бил синоним на  извисяващата се статуя на лорд Хорейшо Нелсън, в последните години тук се представя и съвременно изкуство.

Четвъртият постамент  на площада е празен от откриването на архитектурния ансамбъл на площад Трафалгар в настоящия му вид през 1841 г. На останалите три пиедестала се извисяват статуите на двама генерали от ХІХ век и на крал Джордж IV. Четвъртото място е било предназначено за паметник на крал Уилям IV, но след смъртта му не са били осигурени достатъчно средства за негов мемориал и пиедесталът остава празен в продължение на много години.

През 90-те години на XX век е възложено на трима творци да създадат произведения, които да бъдат поставяни временно на свободния постамент.

Така миналото лято, кметът на Лондон,  Борис Джонсън откри на Трафалгар скуеър нова временна скулптура – гигантски яркосин петел. Птицата е кацнала върху известния Четвърти постамент на прочутия площад. Скулптурата, създадена от германската художничка Катарина Фрич, символизира обновяване, пробуждане и сила.

На площада се намира Националната галерия, една от най-поразителните галерии в света.
В нея има повече от 2400 картини, които са световни шедьоври, представящи историята на европейската живопис от XIII  до ранния XX век.

Тук можете да се насладите както на най-ранните ренесансови творби, започвайки с Джото, преминете през картини на художниците от Високия ренесанс, като Рафаело, Микеланджело, Караваджо,  които са повлияни от Леонардо да Винчи.

В повечето случаи сюжетите в началото обхващат портрети / поради невъзможност от селфи :)/, митологични композиции, натюрморти и пейзажи.

Не можете да подминете и невероятните платна на Тициан, Рубенс, Гоя,  Веласкес, Рембранд, Ван Дайк....

За мен естествено черешката на тортата са залите с картини на импресионистите.
Обожавам ги :)

Създават ми невероятно усещане с  богатата  палитра от цветове, които изпълват очите ти.

Ще се насладите на Моне, Мане, Писаро, Реноар, който е един от любимците ми,  Ван Гог, с прословутите му "Слънчогледи", балерините на  Дега, Тулуз Лотрек, Сезан, Гоген,  както и на невероятната техника на Сьора.

Не бях виждала толкова много негови картини на едно място.

Това е небезивестния хотел "Чеъринг крос" Charing cross", от където започва улица "Странд"

След като си напълних очите с толкова красота и багри, тръгнахме към другата галерия, която предварително бяхме решили да посетим.

Пътят ни беше планиран да мине през Ковънт Гардън.
Централният площад "Ковънт Гардън е изграден през 1631 г.
Първоначално тук е имало жилища за аристократи, които по-късно се преместват да живеят на запад.
Тогава това място се е превърнало в пазар за плодове и зеленчуци.

Сега Централния пазар е място, в което има много магазини и ресторанти.
Можете да наблюдавате и улични артисти, тъй като  площадът е затворен за автомобили.

Тук се намира Лондонският транспортен музей и обновената сграда на Кралската опера.

Това е сградата на Операта :)
И една странична фасада, на която е поставена тази сфера, в която се върти балерина !




След една приятна разходка в тази част на града, отидохме до нашата цел "Самърсет Хаус".

Това е един дом за изкуство и наука, с изключителна художествена колекция.
През лятото пространството пред сградата е един прекрасен фонтан, а през зимата е ледена пързалка.

В сградата се намират галериите на института "Курто", носещ името на Самюел Курто-
индустриалец и покровител на изкуството.
Той основава института, за да помогне на студентите по история на изкуството да се докоснат до великолепни творения в чудесна обстановка.

Удоволствие е наистина да преминаваш през залите, които са много красиви като интериор и да се наслаждаващ на изящните платна.

Първоначално тук е имало платна само на френски импресионисти и постимпресионисти
Мане, Дега, Клод Моне, Писаро с една от любимите ми картини "Булевард Монмартр",
Ван Гог и неговият автопортрет с превръзка на ухото, Сезан, Гоген, много картини отново на Сьора, Тулуз-Лотрек и Модилиани.

Вълшебни са!

По-късно са добавени картини и на Рубенс, Ван Дайк, Ботичели, Гоя, Генсбъро, както и много гравюри.

След едно чудесно капучино в кафето  към галерията, в двора,  разходката ни продължи по станала ни вече любима улица "Странд", която завършва с небезизвестните "кралски съдилища" - "Royal Courts of Justice.

Сградата е построена през Викторианската епоха  и е много красива.

Винаги със се учудвала на тези фасади, които са като дантела от камък.
Изпитваш някакъв респект, когато преминаваш край нея.

Разходката продължава на изток .
Няма да ви описвам сградите, край които преминаваме, многобройните преки, от които надничат още по-представителни сгради, или нови, модерни постройки :)

С красиви цветя по фасадите.

Крайната ни цел е Катедралата "Сейнт Пол", единствената  куполна барокова
катедрала в Англия.
Вътре гледката е величествена.

Денят завърши с разходка отново по красиви улици, където са си дали среща миналото и настоящето.

Да се надявам, че не сте се изморили, защото разходката има продължение :)