ДЕН ВТОРИ - ИЗТОЧЕН ЛОНДОН

След насладата от разходката по Южния бряг на Темза, продължихме на Изток.


Тук се намират Лондонската крепост и Лондонския мост / Tower Bridge/, които през деня не правят никакво впечатление.
На изток от Тауър запустелите докове се възраждат към нов живот.

Тази част от града се нарича Докландс и разполага с надземна лека ж.п. линия.
В този район се намира и Олимпийският стадион, който много добре се вижда от
Кралската обсерватория.

От тук можеш да се насладиш на небостъргачите, които се намират на Канарския кей
Canary Wharf.

Пътуването с железницата е удоволствие, защото преминаваш през красивите небостъргачи, които в голямата си част са седалища на световно известни фирми.

Когато слезеш на спирка Greenwich, попадаш в район, в който отсъстват старите, стабилни  сгради от другите части на Лондон.

Не мога да го обясня, но всекидневните разходки в различни райони, те карат да се чувстваш различно.
Сградите носят отпечатъка не само на времето, в което са строени с техните архитектурни различия, но и се отличават заради различните прослойки от хора,
които ги обитават.

В приятния квартал  Greenwich, сградите са елегантни, през деня не се разминаваш с
много хора, а повече с туристи, които са тръгнали към парка Greenwich.

Преди да попаднеш в него и да тръгнеш по стръмната пътека към Кралската обсерватория попадаш в Музея на корабоплаването и Домът на кралицата.
В двора се натъкнахме и на едни прекрасно ухаещи рози, които са посадени в памет на загиналите на "Титаник".

Тръгвайки към Обсерваторията, трябва да се подготвите за движение по една доста стръмна пътека.
Самата сграда е много красива, но музеят за мен беше пълна скука.
Може би единственото място, в което експонатите не ми допаднаха и си беше жива "минавка" плащането на  вход :)

Явно, поради големия интерес на туристи, които са дошли да си направят снимка на Гринуичкия меридиан естествено всичко е пари!

Но от тук се открива една изключителна гледка към Кей Канари, която си струва!

На горната снимка, белият покрив е Олимпийският стадион.

Толкова отрупана с плодове смокиня не бях виждала до момента.

На връщане слязохме в района на Сити-то.
Беше почивен ден и ние решихме да го обиколим на спокойствие.
Наистина на спокойствие, защото всичко "спеше"_
спяха банките, заведенията, магазините....
Почти не срещнахме хора,освен малки групи туристи.

Това е района, в който  през 1666 г. избухва Големият пожар, който бушува 4 дни и изпепелява голяма част от съществуващите дървени постройки.
Впоследствие градът започва да се разраства на запад, строят се много нови, стабилни къщи, които днес представляват финансовото сърце на града.
Тук е музея на Банк ъв Инглънд / Bank of England/, Меншън Хаус / Mansion House/, която е официалната резиденция на кмета.

Усещането, когато се движиш край тези сгради е чудесно.
Имаш чувството за сигурност и  стабилност.

Измежду тези сгради се показват нови и модерни сгради, които създават едно усещане за прекрасно съжителство на старата и нова архитектура.
Наслаждаваш се на едни странни форми, много стъклени, красиви фасади и красиви витрини.

И една красива чанта на Луи Вюитон :)

Разходката ни продължи край небезивестната сграда на "Лойд", която за мен е с много неприятна външност.
Поради високата етажност няма как да се снима добре.

По принцип тези красиви сгради се виждат в цялата им прелест отдалече, както ви показах в предния пост.
.

Разходката ни продължи на изток.
Бяхме планирали да се разходим до Галерия "Уайтчапъл", която се намира на 10 минути от Тауър.
Не останах очарована от това място на визуални изкуства. Последва една дълга разходка по основната търговска улица на този район - "Брик Лейн" / Brick Lane.

Улицата е типична за този район, в който живеят много бенгалци.
Улица, пълна с хора, сергии, музиканти и множество ресторантчета, от които се носи аромат на къри.

За мен  беше пълна лудница :)

Определено това не е моя район, макар че има много други места за разглеждане
за които естествено не ти стига времето :)

На вечеря, след този изморителен ден, се наградихме с удоволствието да похапнем
в един от многобройните ресторанти на Джейми.
Бях споменала, че във всички от тях се сервира италианска храна.
Без пици :)

Ресторантът беше декориран за мен доста кичозно.
За съжаление нямам снимки от интериора.
Имаше много дървени дъски, с пирографирано името на Джейми, които можеш да си купиш.

Хапнахме една лазаня с тиква.
Беше божествена :)

Много кремообразен вкус, при който не различаваш корите, защото те се топят
в устата,както не се усеща и тиквата.
Но тя, явно е причината за това деликатно ястие, което се получава.

Доматеният сос беше прекрасен, плътен, без никакви семки от доматите и чудесен на вкус.
Без никакво усещане за киселина.
Сервираха ни я в керамичен съд, поставен върху дървена дъска, без допълнителна чиния.
Корите определено бяха пресни :)


Върховно удоволствие, което ще опитам и в домашна обстановка :)