ЕДНА РАЗХОДКА В КРАЯ НА ЛЯТОТО

Бих добавила и една рецепта с ухание на есен:)

Все още се лутам между сгряващите слънчеви лъчи и мисълта, че есента започна :)
Всички все още се радваме на слънцето, коието приятно гали тялото ни
и наблюдаваме първите признаци на есента с падащите листа, падналите кестени,
цъфналите есенни минзухари, появата на пазара на любимите ми уханни дюли....

В края на лятото предприех една кратка разходка и се насладих на чудесното време
и на едно малко селце в Странджата :)
Насладих се на цъфналите цветя, на сочните смокини, на тишината, на чистия въздух :)

За първи път успях да видя каменната църква в селото, която винаги е била затворена при другите ми посещения.

Тя е построена в средата на XIXв.

 

През 1903 г. по време на Илиндеско-Преображенското въстание е била опожарена с цялото село.

Възстановена е през 1910 г.и е обявена за паметник на културата.

В центъра на селото се намира и конака, който е храм на нестинарите.

Думата конак е турска и означава  къща за живеене,

място, в което се отсяда по-дълго време.

Четириъгълната постройка е ориентирана по посоките на света и бележи сакралния център на територията на с. Българи.

Идеята за коначето е, че това е дом на Св. Константин и в него той отсяда на празника си.

Тук се съхранява свещеният нестинарски тъпан.

В деня на Св. Св. Константин и Елена в двора му се коли жертвено животно за приготвяне на “нестинарския курбан”.

Особена роля играе южната страна на параклиса. Там е направен прозорец и се намира столнината, на която се поставят иконите, за да “почиват”.

В коначето обикновено става “прихващенето” на нестинарите преди играта им в огъня, “обличането” на нестинарските икони и тръгва нестинарското шествие към одърчето на “Св. Костадин”. 

Винаги празника на Св. Св. Константин и Елена се чества на 3 срещу 4 юни  по стар стил и тогава се играе върху жаравата.

  Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци.

Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес. 

“Прихващането” на нестинарите и танцуването в транс в огнената жарава под звуците на нестинарския тъпан са уникални за Европа. 
Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на Св. Константин, мълвят молитви за здраве и опрощение, а понякога пророкуват бъдещето за селото и за света. 
Овладени от “Господева сила”, нестинарите отключват свещени пространства, където влизат в най-истинното общение с Бог. 

Селото в момента има не повече от 80 жители.

Преди сутрин се събуждах от кукуригането на петли ,
а сега и това не се чува!
И е толкова тихо и спокойно...
Чудесно за почивка с приятели, на сладка приказка,  на запалена скара и прекрасния аромат, 
който се носи от нея!

Сега набързо искам да ви споделя един друг аромат, който се разнесе днес у дома -
този на дъхави дюли.

Естествено, че ги сготвих с телешко, с добавка на ароматни подправки
  
0. 800 г телешко, нарязано на парчета
1 глава лук, ситно нарязан
3-4- скилидки чесън, нарязан
1 ч.л. канела
1 ч.л. джинджифил на прах
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сол
1/4 ч.л. лют червен пипер
черен, или бял пипер на вкус
2 с.л. масло
2 с.л. олио

Продуктите се слагат в тиган с дебело дъно до леко покафеняване на месото.
След това се изсипват в тенджера под налягане, заливат се  с 3 ч.ч. вода и  се готви
до готовност на месото.

3 големи дюли се нарязват на резени поставят се в тиган на огъня, добавя се 
1 ч.л. захар, малко вода и се вари до омекване на плода.

След това се отцежда водата, като се запазват 3-4 с.л. от водата.
Към тази вода се добавят 3-4 с.л. от бульона на месото,
2 с.л. масло, 1 с.л мед, 1 с.л. захар, 1 ч.л. канела и щипка сол.
С тази смес се заливат дюлите и се слагат на котлона  и при внимателно
разбъркване се глазират.
Знаете, че дюлите имат пектин и соса се желира.

След това.....ами след това се сервира, сипвате си чаша вино....
и няма спиране :)
 
Ама в последното си знам, че сте сигурни.

Много дълъг стана този пост и за тези, които са стигнали до края казвам
"Наздраве" и се насладете на аромата на започващата есен!

•