Размисли за една любов...

• Тези дни много неща ще се напишат за любовта.

• Аз искам да споделя тези мисли с вас за любовта, която е за цял живот, която ни променя, която ни подкрепя, за тази любов, при която:

• "За сърцата що се любят,

 и смъртта не е раздяла"

• Прави сте: това е незабравимия стих на Пенчо Славейков - един изключително лиричен поет, който за много от нас е един скучен класик, изучаван в училище.

• Повод да започна този разказ е публикуваното тези дни красиво издание:

• "И сенките ни тихо ще се слеят"

• На столичната улица "Христо Белчев" 12  в партера на старинна бяла къща, в един майски следобед пламва любовта на Мара Белчева и Пенчо Славейков, която става легендарна.

• Плод на връзката им са десетки лирически стихове,нежни писма,спомени.

• Те са събрани  и издадени в тази книга.

• Пътищата на двамата се кръстосват, когато и двамата са преживели първите любовни трепети, узрели за истинската любов, духовна и плътска.

• Съдбовната им среща е през 1903 г., когато неин роднина го води нечакан в разкошния й софийски дом на ...бяло сладко. Между тях протича ток и...двамата посрещат заедно зората.

• Мара Белчева е истинска икона за своето време.След убийството на съпруга си, Христо Белчев, финансов министър при Стамболов, тя е била подложена на настоятелни ухажвания от царедворците.

• Но Провидението е предопределило да събере тази обаятелна и желана красавица  с един от най-големите ни поети интелектуалци.

• Връзката им удържа през годините,  на клюките.

• След две години поетът пише от Париж:

• "Моят брак с тебе е брак на душите на теменужка с крин, които се милват, омайват с аромата си - и рожбата на техните милувки си остава в тях и ги прави по- хубави, по-свидни един за друг."

• Вече 8 години са заедно, а той заявява:

• "Онази, която обичам, обикнал съм я не само защото е хубава, а защото е хубава душата й.".

• Любовта на двамата преминава през много препятствия, но нито за момент не са се поколебали да се предадат, да изменят на себе си.

• Пенчо Славейков завършва земния си път в италианското курортно градче Брунате при езерото Лаго ди Комо. Там на 28 май 1912 г. Славейков издъхва в ръцете на любимата жена.

• Това е краят на тази любовна история, илюстрирана с поетични диалози:

• И дивните цветя, 

• увяхнаха и те,

• немилвано дете,

• за теб в мечта ."/

 /П.Славейков, "Скерцо.Григ"/

• И няма да ти казвам, че съм тъжна,
• ела,  аз мълком ще те приведа,
• през бисерните двери на мойта самота;
• и сенките ни тихо ще се слеят,
• като отзвук ням на бялата стена,
• сред рози, дето слиза,
• самотната луна"

/Мара Белчева/

• Това исках да споделя с вас. Сигурно това е моят отговор на утрешния ден, който за мен трябва да е цял един живот.

• Тук можете да прочетете две тяхни писма, толкова поетични, толкова истински, каквато е била тяхната любов.